Жертвите на трафик имат общи права като всички останали, пострадали от престъпления:
· Право на информация за ролята им в наказателния процес
· Право на (безплатна) адвокатска помощ
· Право на безопасност и защита на личния живот
· Право на обезщетение
Жертвите на трафик имат и специални права. Това е необходимо заради изключително големите финансови облаги от това престъпление и тежките форми на нарушаване правата на човека. Специалните права имат за цел да защитят живота на жертвите и да повишат ефективността на наказателното преследване:
· Право на период за размисъл
· Право на настаняване в приют, ако сътрудничат за разкриване на престъплението
· Право да не бъдат разследвани и осъждани
В случай, че Вие или Ваш близък сте в ситуация на експлоатация и ограничени права на движение и избор, потърсете ни чрез контактната форма, за да получите съвет за Вашите права!
ОБЩИ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ НА ТРАФИК
Право на информация
Жертвите имат право да получат информация за статута и ролята си в наказателния процес, както и за възможните съдебни и административни процедури, включително възможностите за обезщетение. При първия си контакт с полицията, жертвата трябва да получи информация относно всички общи и специални права, които й предоставя законът. Информацията се поднася по достъпен и разбираем начин.
Право на адвокатска помощ
Жертвите на трафик имат право на адвокат, който да защитава интересите им, да ги консултира за правата им и да представя тяхната гледна точка по време на наказателното производство. Адвокатската помощ включва също исковете за присъждане на обезщетение за вреди.
Адвокатската помощ може да бъде по консултиране или по представляване, или и двете.
Адвокатска консултация се полага автоматично на жертвата от момента, в който е съобщила за престъплението, дори и по време на периода за размисъл, като включва:
• правни съвети
• съставяне на документи за завеждане на дело
Молба за адвокатска консултация се подава до Националното бюро за правна помощ. Формуляр може да бъде изтеглен от тук
Основната правна помощ включва назначаване на служебен адвокат, който извършва:
• процесуално представителство пред разследващите органи
• процесуално представителство пред съда
Тя е достъпна за жертвите, които сътрудничат на полицията за разкриване на престъплението.
За този вид правна помощ жертвата трябва да декларира, че е социално слаба и да докаже ниски доходи.
Молбата да бъде назначен служебен адвокат на жертвата се подава до прокурора, който ръководи разследването, или до наказателния съдия, пред който е започнал наказателният процес. Формуляр може да бъде изтеглен от тук.
Право на безопасност и защита на личния живот
Жертвите на трафик на хора с цел сексуална експлоатация имат право на защита на интимния им живот. Те имат право да поискат делото да се гледа при закрити врати, т.е. медиите и публиката да не бъдат допускани в съдебната зала. Те имат право разпитът им пред съдия да се проведе в специално помещение за разпит на свидетели със специфични нужда от защита („синя стая“), независимо на каква възраст са. Жертвите имат и право на защита на безопасността си. Това право се реализира чрез запазване в тайна самоличността на жертвата; чрез полицейски ескорт и охрана за явяване в съдебни заседания; чрез ограничителна заповед срещу подсъдимия до края на наказателния процес и др.
Право на обезщетение
Жертвите на трафик имат право на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Обезщетението за имуществени вреди представлява възстановяване на разходите за медицинско лечение; издаване на документи за самоличност; транспорт; адвокатски хонорари; съдебни такси и др. Имуществени вреди са също разликата между минималната работна заплата за страната и реално получаваната заплата – при трафик с цел трудова експлоатация; както и процентът отнеман от трафиканта от парите, спечелени от клиентите – при трафик с цел сексуална експлоатация. Обезщетението за неимуществени вреди представлява справедлива оценка в пари на емоционалния стрес, болките, страданията, страховете и всички други негативни чувства, преживени от жертвата в резултат на престъплението извършено срещу нея.
Правото на обезщетение в България се реализира по няколко начина:
· Обезщетение за всички видове вреди, причинени от трафиканта, може да се претендира от самия него/нея в хода на наказателния процес.
· Обезщетение за всички видове вреди, причинени от трафиканта, може да се претендира от самия него/нея в отделно дело, след като бъде признат за виновен.
· Обезщетение за имуществени вреди, възникнали в резултат на трафика, може да се претендира от Министерство на правосъдието за сметка на държавния бюджет, дори и самият трафикант да не бъде разкрит.
· Обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на прекалената продължителност на делото, може да се претендира от Министерство на правосъдието за сметка на държавния бюджет.
· При неуспех да се получи обезщетение по гореизброените начини, може да се подаде жалба пред Европейския съд по правата на човека, поради липса на ефективно вътрешно средство за защита.
СПЕЦИАЛНИ ПРАВА НА ЖЕРТВИТЕ НА ТРАФИК
Право на период за размисъл
В международното право се предвижда право на жертвите на период за размисъл от 1 до 3 месеца. Той им позволява да започнат да се възстановяват от преживените страдания и да вземат информирано решение за евентуално участие в наказателен процес. Опитът показва, че когато жертвите се намират в остра фаза на травматична реакция и не са преодолели страховете си от трафикантите, те не могат да участват пълноценно в наказателното производство и да дадат правдоподобни, детайлни показания. По време на периода за размисъл , жертвите имат право на подслон, психо-социална и правна помощ. В България периодът на размисъл е 30 дни и започва да тече от деня на първата среща на жертвата с разследващ полицай, който е длъжен да я информира за това право.
Право на подслон, осигурен от държавата
Когато жертвата се съгласи да сътрудничи на полицията и да даде показания в качество на свидетел по делото, при това условие тя получава право да живее временно в държавен приют. Срокът на настаняване е докато приключи наказателният процес с окончателно решение. В България има 3 държавни приюта за жертви на трафик на хора в градовете София, Бургас и Варна.
Право да не бъдат разследвани и осъждани
Жертвите на трафик на хора не могат да бъдат обвинявани или осъждани в престъпления, които са били принудени да вършат от техните експлоататори. Жертвите на трафик, особено с цел сексуална експлоатация, са били подложени на тежко насилие и унизителни практики, за да се пречупи волята им и да се подчинят. Били са принудени да извършват незаконни дейности, за да избегнат насилие и да запазят живота си. По тази причина те не са вършили тези дейности умишлено и не носят наказателна отговорност. Задържането им от властите и наказателното им преследване би означавало повторна виктимизация, а именно, че с тях се отнасят като с извършители, а не като с жертви.