Уязвимост и рискови фактори за трафик на хора сред украинските бежанци в България

От началото на войната в Украйна през 2022 г. над 3.2 милиона украински граждани са преминали през България. Към септември 2024 г. приблизително 68 000 от тях пребивават постоянно в страната. Въпреки усилията на институциите, гражданския сектор и доброволческите мрежи, значителна част от тази група остава в ситуации на уязвимост, които създават сериозен риск от експлоатация и трафик на хора.

През 2024 г. фондация „Дигнита“ проведе изследване, фокусирано върху рисковите фактори за трафик сред украинските бежанци в България. Чрез интервюта с представители на институции, хуманитарни организации, експерти и членове на украинската общност, както и чрез преглед на нормативната и институционалната рамка, екипът на „Дигнита“ търси отговор на въпроса какво работи, какво липсва и какви са най-неотложните нужди. Докладът посочва, че въпреки навременната реакция в началото на кризата, множество системни пропуски остават нерешени. В резултат на това украинските бежанци продължават да бъдат изложени на риск от трудова, сексуална и други форми на експлоатация.

Защо направихме това изследване

По данни на Международната организация по миграция (МОМ) и Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), над 6.1 милиона украинци са разселени в Европа. България не е сред основните дестинации, но между февруари 2022 г. и септември 2024 г. през страната са преминали над 3.2 милиона души, като част от тях са останали. С времето част от първоначално транзитните миграции се трансформират в търсене на дългосрочна сигурност. Причините за това са различни – културна и езикова близост, по-малко рестриктивна регулаторна среда, наличие на установени украински общности.

Докладът отбелязва, че очакванията за бърз край на конфликта не се оправдават. Все повече украински граждани започват да изграждат живота си в България, което повдига важни въпроси относно устойчивата им социална и икономическа интеграция. Въпреки потенциалните ползи за местната икономика и демография, липсата на достъп до стабилни доходи, социални услуги и сигурно жилище често води до решения, които ги поставят в още по-уязвима позиция.

Какво ново научихме?

Докладът предоставя нови и важни прозрения за ситуацията в България. Един от основните изводи е, че макар да съществуват канали за подкрепа, липсва рутинен скрининг за риск от трафик още при регистрация. Това означава, че много уязвими случаи остават незабелязани от системата. Изследването също така показва, че фокусът на институционалната подкрепа е силно концентриран в началната фаза след пристигане, докато дългосрочните нужди остават извън обхвата на основните политики. Организациите, създадени от самите украинци, играят критична роля в достигането до нуждаещите се, но рядко са включени като стратегически партньори.

Кои са най-уязвими?

Рискът от експлоатация не идва просто от това, че някой е бежанец. Той възниква, когато се натрупат пречки – липса на стабилна работа, сигурно жилище, достъп до здравеопазване и образование. Много от възможностите, които се предлагат от държавата, са ограничени и често се намират в отдалечени райони. Това прави ежедневието още по-трудно – особено за самотните майки, които се опитват да балансират между грижи за децата и нуждата от доходи.

Наемането на жилище на свободния пазар също е предизвикателство – често е твърде скъпо и несигурно. Добавяме и езиковата бариера, която затруднява комуникацията с институции и работодатели, и виждаме как лесно се стига до изолация и зависимост от неформални мрежи, където липсват каквито и да било защити. Много украинци все още възприемат престоя си като временен, което ги обезкуражава да търсят дългосрочни решения. Това ги прави по-уязвими и по-лесно манипулируеми.

Най-често уязвими се оказват жени, които пътуват сами с децата си – един от най-разпространените профили на бежанци в България. За да осигурят сигурност за семейството си, те често приемат несигурни условия на труд или настаняване. Наред с тях има и възрастни хора и хора с увреждания, които трудно се ориентират в системата и зависят от външна помощ. Особено крехка е и групата на непридружените деца и младежи, които често остават без защита и лесно попадат в рискови ситуации.

Какво можем да направим по-добре?

Изследването показва, че поддържането на обществената подкрепа е от решаващо значение за устойчивата защита на украинските бежанци. Вълната от солидарност, която беляза началото на кризата, трябва да бъде подкрепена с активна институционална намеса и насочени кампании срещу ксенофобията. Насърчаването на включване и разбиране от страна на местното население не може да бъде оставено на спонтанни жестове – необходимо е да се превърне в последователна политика.

На фона на множеството участници в процеса – държавни органи, неправителствени организации, международни структури и общностни инициативи – липсата на ясна координация води до разпиляване на усилия и непоследователни резултати. Изследването подчертава нуждата от съвместна визия, ефективно разпределение на ролите и споделяне на ресурси, за да се избегне дублиране и празнини в подкрепата.

Още на етапа на първоначална регистрация следва да бъде въведен системен механизъм за идентифициране на риск от трафик на хора. Това включва обучение на служителите на терен – не само по отношение на административните процедури, но и в умения за разпознаване на уязвими ситуации и насочване към адекватна помощ. Пропускът в тази първа линия на контакт създава риск нуждаещи се хора да останат извън всякаква защита.

Особено внимание следва да се обърне на групите, които носят най-голямата тежест на уязвимостта – самотни родители, възрастни хора и хора с увреждания. Предоставянето на общи, универсални услуги често не отговаря на техните нужди. Необходими са адаптирани решения в сферите на жилищното настаняване, достъпа до здравеопазване и възможностите за трудова реализация, които да бъдат съобразени с конкретните обстоятелства на всяка група.

Украинските общностни организации, създадени от самите бежанци, вече играят важна роля в предоставянето на подкрепа. Те разполагат с културна чувствителност, доверие и реален достъп до най-нуждаещите се. Настоящият капацитет на тези организации обаче е ограничен. За да могат да продължат да бъдат ефективен партньор в интеграцията, те трябва да получат стратегическо признание, финансова и институционална подкрепа.

И накрая, докладът изтъква, че подходът към бежанците трябва да се развие отвъд временните решения. Временната закрила е важен, но недостатъчен инструмент. Реалната интеграция изисква дългосрочни мерки – осигуряване на равен достъп до образование, професионално обучение, здравни и социални услуги. Само така бежанците ще могат да изградят самостоятелен живот, а приемното общество – да се възползва от техния принос.

Изследването е част от международната инициатива „Регионален отговор срещу трафика на хора в контекста на украинската криза“, реализирана с подкрепата на Международната мисия за правосъдие (IJM) и Службата за наблюдение и борба с трафика на хора към Държавния департамент на САЩ. Българската част се координира от фондация „Дигнита“.Пълния текст на доклада можете да прочетете тук.