Фоднация Дигнита допринесе за препоръки на Специалния докладчик на ООН за държавни политики срещу експлоатацията в проституцията

През първата половина на годината Специалният докладчик на ООН относно насилието над жени и момичета изготви мащабен доклад, който изследва насилието като форма, причина и последица от проституцията и предлага ключови препоръки за държавни политики. A/HRC/56/48 доклад беше представен по време на лятната сесия на Съвета по правата на човека на ООН (18 юни – 12 юли 2024 г.). В процеса на подготовка докладчикът покани организации и институции от целия свят да споделят данни за законодателството, правоприлагането и социалната реалност, свързани с живота на жените в проституция. Той обобщава над 300 становища от широк кръг заинтересовани страни, включително препоръките на фондация „Дигнита“.

Основни препоръки на Дигнита, включени в доклада

• Насърчаване на жертвите на насилие да докладват престъпленията пред властите. Държавите следва да създадат условия, които осигуряват подкрепа и безопасност на жертвите, за да се насърчи тяхната готовност да потърсят защита.
• Прилагане на полово-чувствителен подход към насилствените престъпления. Необходимо е държавите да анализират причините за рядкото докладване на тези престъпления и да подобрят условията за разследване.

Форми на насилие над жени и момичета в проституция

В становището си фондация „Дигнита“ акцентира върху въпроса на докладчика: „На какви форми на насилие са подложени жените и момичетата в проституция?“ В контекста на България основен проблем е икономическото насилие, докато в глобален план докладът подчертава физическото насилие.

Докладът описва икономическото насилие и маргинализацията, които включват:

• Получаване на минимално или никакво заплащане, дълги часове на работа, изнудване и отказ на клиенти да плащат.
• Кражби и изнудване от сводници, клиенти и други експлоататори, принудително плащане на „лихва“ на сводници, глоби от полицията, натрупване на дългове и подкупи.
• Разходи, дължими на сводници за наем, работа или основни услуги.
• Финансово обвързване на мигрантки с дългове заради разходи и такси по пътуването, които водят до принудителна сексуална експлоатация.
• Плащане на данъци чрез сводници, което допълнително ограничава възможността на жените да напуснат проституцията.

Обобщение на препоръките към правителствата

• Избягване на модели на „държави-сводници“. Държавите следва да отменят закони, които позволяват или оправдават насилието и експлоатацията в проституцията и порнографията. Необходимо е жертвите на проституция да получат полово-чувствителна подкрепа и компенсации.
• Разглеждане на основните причини за насилие. Важна е борбата с икономическите неравенства, дискриминацията и маргинализацията, които водят до насилие, както и премахването на търсенето на проституция.
• Разследване и квалифициране на престъпленията в проституцията. Държавите трябва да квалифицират убийствата на жени и момичета в проституция като фемицид и да разследват изчезванията със съмнение за експлоатация.
• Работа с медиите. Препоръчва се медиите да представят темата за проституцията по начин, който зачита достойнството на жертвите, премахва стигмата и прехвърля отговорността върху извършителите на престъпления.