Фондация „Дигнита“ публикува своето становище по законопроекта за изменения и допълнения в Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
След като експертите на фондацията се запознаха със съдържанието на приетите на първо четене изменения и мотивите за изготвянето им, те представиха положително становище. С приемането на направените предложения, българското Правителство би изпълнило голяма част от своите международноправни задължения и би избегнало бъдещи дипломатически и финансови санкции.
„Дигнита“ приветства голяма част от направените предложения. Едно от тях е предложената нова мярка за защита от домашно насилие, касаеща съхранението и носенето на огнестрелно оръжие. Възбуждането на основателен страх у жертвата, че дадено престъпление ще бъде осъществено, представлява психологическо насилие. Предложената мярка за временно отнемане на разрешението за носене на огнестрелно оръжие е оправдана и е от естество да предотврати тежко престъпление, което е една от целите на ЗЗДН.
Фондацията приветства също и премахването на възможността за обжалване на заповедта за незабавна защита, което е в съответствие с Наказателнопроцесуалния кодекс и приложимото международно право.
Създаването на Национална информационна система представлява закъсняло и неотложно изпълнение на международноправно задължение на България. В проекторазпоредбата обаче незаконно е пропуснато да се добавят като правоимащи лица адвокатите, вписани в адвокатските колегии на страната и в Европейския съюз. Приветства се и финансирането на програмите за превенция и на специализираните услуги за сметка на държавния бюджет.
Създаването на специализиран национален орган – Национален съвет, натоварен с превенция и защита от домашно насилие, е международноправно задължение на българското Правителство. Проекторазпоредбата относно участието в Националния съвет на юридически лица с нестопанска цел, е важна стъпка напред в изпълнението на международноправните ни задължения. Към списъка с възможните участници в Националния съвет следва да се добавят и представители на Висшия адвокатски съвет и на Националното бюро за правна помощ към Министерство на правосъдието с оглед на важната им роля. Особено важно е да се отбележи, че Съветът не би могъл да функционира ефективно, ако няма компетентно ръководство и специализирана администрация, която има необходимата експертиза и познания. Удачно би било законът да предвижда тази специализирана администрация да бъде оглавявана от Секретар и да бъде обезпечена с достатъчни човешки и технически ресурси, така че Съветът да може да изпълнява всички вменени му с настоящия закон функции.
Със съжаление трябва да се отбележи, че в ЗЗДН се запазва израза „фактическо съпружеско съжителство“. Заместването на израза „фактическо съпружеско съжителство“ с израза „интимна връзка“ е международноправно задължение на българското Правителство, което произтича от юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека по български дела, заведени от жертви на домашно насилие.
Цялото становище можете да прочетете ТУК или на сайта на Парламента https://parliament.bg/bg/bills/ID/164877.