Три години по-късно: Какво разкрива нашето проучване?
След началото на войната в Украйна, Европейският съюз предприе безпрецедентни мерки за защита на бежанците, включително активирането на Директивата за временна закрила. Въпреки осигурения достъп до трудовия пазар, здравеопазване и социални услуги, реалността за много украински бежанци остава тревожна.
Последното проучване в рамките на проект „Eradicating II“, в който Dignita е партньор, разкрива, че хиляди украински бежанци в Германия, България, Словения, Гърция, Румъния и Полша са изложени на висок риск от трудова експлоатация. Изследването комбинира кабинетно проучване на академични и институционални източници с фокус групи с доставчици на услуги, международни хуманитарни организации и украински жени-бежанки. Целта е да се идентифицират предизвикателствата пред интеграцията на бежанците и да се анализират механизмите, които ги правят уязвими към злоупотреби на трудовия пазар.
Но как се стигна дотук? Какви са основните предизвикателства пред украинските бежанци на трудовия пазар? И как можем да се противопоставим на този проблем?
Работа на всяка цена – но на каква цена?
За много украински бежанци намирането на работа в страните от ЕС е приоритет, но често те са принудени да правят компромиси с условията на труд, заплащането и дори сигурността си. Финансовата нестабилност е ключов фактор – голяма част от бежанците са пристигнали с ограничени спестявания и минимални възможности за доходи. Това ги принуждава да приемат нископлатени, несигурни и често неформални работни места, което ги излага на сериозни рискове от експлоатация.
Липсата на информация за трудовите права и законодателството в приемащите държави допълнително усложнява ситуацията. Административните пречки често правят достъпа до формална работа сложен и бавен, а много бежанци се сблъскват с проблеми, свързани с признаването на професионалните им квалификации, което ги тласка към сивата икономика. Допълнителен проблем е липсата на достъп до детски грижи – голяма част от бежанките са многодетни майки, а дефицитът в услугите за деца в шестте изследвани държави значително затруднява възможността им да работят легално.
Дискриминацията и социалните стереотипи също играят роля. Жените, особено самотните майки, често се възприемат като евтина работна ръка и попадат в капана на експлоатацията. Дезинформационни кампании, поддържани от руски източници, утежняват обществените нагласи срещу украинските бежанки и допълнително затрудняват интеграцията им на трудовия пазар. Същевременно ромските бежанки от Украйна са подложени на множествена дискриминация, което ограничава достъпа им до стабилна работа и жилище.
Тези фактори в комбинация правят украинските бежанци лесна мишена за експлоатация – дали от нелоялни работодатели, или от организирани престъпни групи. Без засилена защита и регулации, рискът за тях само ще се увеличава.
Фалшиви обещания и мрежи за експлоатация
Докладът разкрива широко разпространени случаи на трудова експлоатация в шестте изследвани държави в различни икономически сектори. Това включва удържане и незаплащане на възнаграждения, извънредни работни часове и опасни условия на труд, често без формални договори или правна защита. Неформалната заетост прави украинските бежанци особено уязвими към експлоатация и злоупотреби.
Тази експлоатация не е изолиран феномен, а широкоразпространен проблем в 6-те държави, вариращ от дребни административни нарушения до случаи на принудителен труд и дори потенциални случаи на трафик с цел криминални дейности. Най-засегнатите сектори са:
- Земеделие – нерегулиран труд, дълги работни часове, ниско заплащане и липса на договори. Често обещаваните заплати не се изплащат напълно или изобщо.
- Хотелиерство и туризъм – особено засегнати по време на туристическия сезон. Дълги смени, несигурни условия и ниско заплащане, особено в отдалечени райони.
- Производство и малки фабрики – липса на регулации, опасни условия на труд, прекомерни работни часове и ниско заплащане.
- Криминални дейности – някои бежанци са привлечени с фалшиви обяви за работа, например за „VIP транспортни услуги“, но реално биват въвлечени в незаконни схеми за каналджийство на мигранти.
Какво можем да направим?
Борбата с трудовата експлоатация изисква координирани усилия между правителствата, бизнеса и гражданското общество. Докладът подчертава необходимостта от:
- По-строги регулации и механизми за контрол върху трудовите практики.
- По-бързо признаване на квалификациите на украинските бежанци за улесняване на достъпа им до редовни форми заетост.
- Активна роля на работодателите в осигуряването на безопасни и справедливи условия на труд.
- Разширена дейност на гражданските организации за информиране на бежанците относно трудовите им права и правна помощ при случаи на експлоатация.
Време за действие
Украинските бежанци вече три години са част от трудовите пазари на различни европейски страни. Въпреки това, защитата им от експлоатация остава предизвикателство, което изисква реални действия.
От началото на бежанската вълна Dignita провежда информационни сесии за подкрепа на украински бежанки. Тези сесии, фасилитирани като кръгове за подкрепа, предоставят безопасна среда за споделяне на информация относно трудовия пазар в България, процеса на търсене на работа, законовата рамка в страната и начините за избягване на трудова експлоатация.
Нашия опит ясно показва, че рискът от трудова експлоатация е системен проблем, който не може да бъде пренебрегван. Само с координирани усилия между правителствата, работодателите и гражданското общество можем да гарантираме, че тези хора няма да попаднат в капана на експлоатацията.
🔗Вижте пълния текст на доклада по проект „Eradicating II“, изготвен в партньорство с водещи европейски организации и експерти в борбата с трудовата експлоатация.